Възрастни – често задавани въпроси

 

Не се чувствам добре, но всички лекари ми казват, че нищо ми няма. Било на нервна почва. Приемал съм много лекарства, но нищо не ми помага

Когато чувстваме болка някъде по тялото, логично е да си мислим, че имаме някакво заболяване и да потърсим лекар. Но не винаги се открива заболяване което да бъде причина за усещаната болка. Лекарите ни убеждават, че ни няма нищо, във изследванията няма нищо, обаче на нас не ни става по-добре от тази информация защото продължаваме ду чувстваме болка или дискомфорт тоест продължаваме да страдаме. Надеждата, че лекарите ще ни помогнат се изпарява след като ни кажат, че нищо ни няма. Често диагнозата е „на нервна почва“.

Обикновено в тези случай интернистите са прави, вероятно наистина нямате соматично заболяване на което да се дължи страданието.  Но какво се прави от тук нататък ?

Много е важно – тези заболявания за които интернистите казват „на нервна почва“ не се лекуват от невролог. Тук се касае за психосоматични страдания или за симптоми, които са част от тревожния или депресивният синдром, както и при паническото р-во. Невролозите нямат квалификация да лекуват подобни заболявания. Психосоматичните страдания, тревожните и депресивни разстройства, панически разстройства, да ги диагностицират и да определят лечението (например медикамент и/или психотерапия)са квалифицирани единствено психиатрите.

Тревожността има психични и соматични симптоми. Психичните всеки ги знае – усещането за напрежение, лесна раздразнителност, липса на концентрация, очакване нещо лошо да се случи.

соматичната компонента е свързана със болка, която може да бъде на всякъде по тялото, най-често главоболие, коремни болки, дискомфорт. Също световъртеж, гадене, слабост, задух, сърцебиене. Ако имате хронично соматично заболяване, например хроничен гастрит, диабет, ИБС, ХОББ и т.н. , това соматично заболяване ще се обостри когато сте тревожен.  С други думи напрежението удря там където ви е слабото място.

Същите симптоми може да чувстваме при депресии и по време на панически пристъп.

Други психични заболявания, които могат да се проявят със соматични симптоми, е конверзионно (дисоциативно) разстройство.  Най-общо това състояние е – усещаш че си болен: нямаш сили, усещаш болка, световъртеж, гадене, сърцебиене, задух и т.н., без да имаш някаква болест. Някога я наричаха хистерия. Важно е да се каже, че хората със подобно заболяване не страдат по-малко от тези при които наистина се открива соматично заболяване. Тези хора често са подложени на подигравки и на несериозно отношение към тяхното страдание.

Много е важно да се уточни дали се касае за депресия,  паническо р-во, тревожен синдром или хистерия, тъй като подхода при лечението е различен при всяко едно от тези страдания. В повечето случаи имаме препокриване, но винаги нещо е водещо към момента на прегледа.

Често съм срещал в моята практика пациенти дълго време приемали антидепресанти, но без ефект или с частичен такъв. Понякога в началото има ефект, но той с времето се изчерпва.

Винаги първо трябва да знаем какво му има на пациента и след това да започнем да го лекуваме.Грешка на изкуството е да изпишем лекарство, без да сме сигурни за диагнозата. Освен това не при всички случаи първо средство на избор за лечението е медикамент. Всички споменати страдания се лекуват успешно с антидепресанти, но всяко едно със различна група и различни дози, както и в различни комбинации с други медикаменти. Някой антидепресанти помагат повече при тревожност, други при депресия, трети при панически пристъп. Освен това трябва да се прецени дозата и продължителността на лечение. Ако не се лекува в правилна доза и продължителност, рискуваме да започне една смяна на медикаменти, докато накрая се окаже, че сте приемали всички лекарства от психофармакологията.

Повече

 

Дълго време приемам бензодиазeпини (XANAX; LEXOTAN; DIAZEPAM; RIVOTRIL/CLONAREX и т. н.) може ли да ми навредят ?

Бензодиазепините са лекарства от групата на транквилизаторите (успокоителни). Тези лекарства са много полезни, ако се приемат според индикациите им. По всички гайдлайни в психиатрията които съм чел, се препоръчва бензодиазепин да се прилага като редовна терапия не повече от 1 месец. След този период се препоръчва лечението да продължи само при нужда. Под „при нужда“ се разбира когато се чувствате тревожен. Важно е ако ви е предписан бензодиазепин при нужда и се е наложило да го приемате всеки ден в продължение на седмица, да се консултирате с психиатър.

Може ли бензодиазепините да навредят ?

два са начините по които дългото приемане на такива лекарства ще ви навреди

първо приемането на бензодиазепин води до изграждане на физическа зависимост. Ако трябва да съм по-точен  –  приемането на диазепам 3 пъти по 2 таблетки на ден, на 3 тата седмица ще се изгради физическа зависимост към бензодиазепини.

втората вреда от дълго приемане на тези лекарства – бензодиазепините са от групата на депресанти на централната нервна система. В дългосрочен план те могат да предизвикат депресия, и да влошат когнитивните способности.

Повече

 

Дълго време приемам антидепресанти. Могат ли да ми навредят? Колко дълго да ги приемам?

за разлика от бензодиазепините, антидепресанти могат да се приемат дълго време, без да навредят. Към тях не се изгражда зависимост. При започване и спиране на антидепресант, особено ако е с по-висока доза, може да причини дискомфорт, но това не е абстинентен синдром, получаващ се при спиране на психоактивни вещества. Споменатия дискомфорт може да се избегне, ако се титрира по-бавно дозата при започване и при спиране.

колко дълго трябва да се приема антидепресант ?

Преценява се индивидуално от вашия психиатър в зависимост от това какво лекува. При всички случай, спирането на лечението преди шестия месец, крие риск от връщане на симптомите.

Винаги след първичният преглед при психиатър, когато се изпише антидепресант, трябва да последва най-малко още един контролен преглед, за да се уточни вида и дозата на антидепресанта, който ще ви помогне. В много случаи се налагат няколко контролни прегледа. Също поне един контролен преглед преди да се вземе решение за спиране на медикамента. Грешка е ако след първи преглед ви изпишат антидепресант с указание да го приемате определен период от време след което да го спрете. Например: „Пий го шест месеца и после го спри“. Подобен подход означава, че не са ви обърнали внимание.  Хората сме различни и при всеки различна доза и различен медикамент може да помогне, затова медицината не е математика.

Повече

Тревожност и депресия  или тревожно и депресивно разстройство. Каква е разликата ?

Всеки човек често става тревожен, защото всеки има някакви проблеми. Често се случва да бъдем подтиснати, да нямаме настроение, нищо да не ни се прави. Това е така защото сме живи, когато си отидем от този свят вече никога няма да сме тъжни, тревожни, подтиснати. Състоянието при което в психиатрията се разбира тревожен или депресивен синдром е много по-тежко от често срещаното да нямаш настроение, да се чувстваш напрегнат. Ако се установи депресивен или тревожен синдром, по нататък трябва да се прецени точната диагнозата. Разликата между нормата и патологията, както и поставянето на диагнозата може да се направи единствено от психиатър.

Защо е толкова важно да имаме точна диагноза, както и да разграничим нормална тревожност и липса на настроение от тревожно и/или депресивно р-во ?

Отговора е прост – лечението е различно в зависимост от диагнозата. Депресивен синдром например, можем да имаме при рекурентното депресивно р-во; при депресивен епизод в рамките на биполярно афективно р-во; органично депресивно р-во и т. н. Не при всички диагнози които включват и депресивен синдром се препоръчват антидепресанти, освен това при различните диагнози могат да се включат различна група антидепресант.

Когато пациентите са тревожни и/или депресивни, но не се стига до изразен тревожен и/или депресивен синдром, е възможно изобщо да не се налага включване на антидепресант. Също така дори и да имаме депресивен синдром, това не означава че веднага трябва да се включи антидепресант. Понякога може да се препоръча само психотерапия, понякога комбинация от двете, а понякога, най вече при остри състояния, само медикамент. Разбира се всеки случай е индивидуален, няма правило което да важи за всички.

Много важно – медикамента е последното което трябва да се обсъди със пациента. Първо трябва да се разбере какво му има, каква е причината и накрая да преценим подхода в терапията. Ако се прегледате при психиатър, който никога не ви е вижда до настоящия момент и след 10 минути вече имате рецепта, това означава ,че на се ви обърнали достатъчно внимание. Аз лично не мога за 10 минути да се ориентиран за диагнозата, мога само да предполагам, но само на предположения не може да се базира включването на медикамент или психотерапия. Трябва да знаем какво лекуваме.

Повече

Присъда ли е шизофренията ?

Първо трябва да отговоря на въпроса какво е шизофрения. Не  се спирам на научните критерии за поставяне на диагнозата, тъй като статията не е насочена към  хора с  медицинско образование. Най-важното което трябва да се знае – шизофрения е широко понятие, тоест от шизофрения до шизофрения има голяма разлика.  Ако трябва да се опрем на статистиката – 20 – 30 % от хората които са преживели един шизофренен пристъп до края на живота си не получават втори такъв, дори и да не приемат лекарства.  Също толкова от пациентите получили първи пристъп през живота си, след него се възстановяват напълно, като след известно време получават следващ пристъп на шизофрения. При тези пациенти се налага да приемат лекарства дълго време, но могат с години да нямат шизофренни симптоми, да работят, да създадат семейства.  Майки със подобна форма на шизофрения са толкова грижовни към децата си, колкото и всички други майки.  Останалите около 40 % достигат частично възстановяване след пристъпа, имат по-често нови пристъпи, развиват  негативна симптоматика (нямат воля, липсва характерната за всеки човек емоционална реактивност и т.н.), която им пречи да си намерят работа, да създадат пълноценни връзки. Тези пациенти трябва да приемат лекарства до края на живота си.  Лекарствата обаче могат единствено да намалят страданието им и да ги направят по-малко опасни за околните. Такива пациенти, въпреки, че сами не могат да си намерили работа, могат да работят ако има ангажиран персонал с  тях. Към момента в някой български психиатрии има трудотерапия, където пациенти могат да работят, но подобни структури са твърде малко и тези хора остават изцяло на издръжка към социалното министерство.

В заключение – по-малко от половината шизофренно болни достигат до тежка инвалидизация, въпреки, че и те са работоспособни, но само под надзор от квалифициран персонал.

Повече

СТАТИИ

Какво трябва да знаем за паническото р-во

Каква е разликата между паника  депресия  тревожност  

Какво се случва в мозъка ни когато имаме паническо разстройство; депресия; генерализирана тревожност ?  

Как действат антидепресантите в мозъка ни ?  

Лекуват ли транквилизаторите ?

Comments are closed