Деца – често срещани оплаквания

Малкото ми момченце има поведение на момиченце или обратно.

Ще стане ли гей ?

Когато говорим за т. нар. трансексуално поведение, или поведение характерно за противоположния пол при деца, първо трябва да изключим диагнозата „разстройство на половия идентитет в детска възраст” F64.2 от международната класификация на болестите. Американците я наричат „Gender Dysphoria” според тяхната класификация – “DIAGNOSTIC AND STATISTICAL MANUAL OF MENTAL DISORDERS FIFTH EDITION (DSM-5)”.
Най общо тези момиченца възприемат себе си като момченца и обратно.
Момченцата често си играят с кукли, обличат женски дрехи, предпочитат компанията на момичета, предпочитат да се забавляват с игри характерни за противоположния пол. Във фантазиите си те са в женска роля.
При момиченцата – подобно, предпочитат да общуват с връстници момчета, проявяват интерес към спорта, игри с боричкане, като в същото време нямат интерес към женски играчки и женски роли в игрите (например да бъде майка на куклата си).
В случай, че сте наблюдавали подобни симптоми при своето дете, трябва да ви успокоя, че повечето деца със транс сексуално поведение след пубертета стават нормални мъже и жени.
Има едно проучване което изследва деца на 4-5 г. възраст, чиито майки са забелязали транс сексуално поведение. Когато са изследвали децата се установило, че само 15 % декларират желание да бъдат от противоположния пол.
При подобни симптоми в децата важи правилото: колкото по-голяма е възрастта на детето, колкото по-продължително е транссексуалното поведение, колкото по трудно се поддава на корекция толкова по-вероятна е диагнозата разстройство на половия идентитет в детска възраст.

За по-добро разбиране на проблема трябва да имаме в предвид нормалното сексуално развитие както и психологичното развитие през пубертета

Повече

 

Детето ми започна да се държи странно, чува гласове, стана напрегнат, страхува се

При подобни оплаквания специалистите първо трябва да изключим  шизофрения в детска възраст. Това не означава, че ако детето ви се страхува от призраци или от нещо подобно отключва шизофрения. Има естествена еволюция на страховете в детска възраст през които всички сме преминали.

Шизофренията в детска възраст е изключително рядко срещано заболяване: от 1 на 10 000  до 1 на 50 000, като съотношението момчета / момичета  1,5:1  до 2,5:1

Важно е при съмнения, не се чудете дали детето ви отключва шизофрения, а възможно най-бързо се консултирайте с психиатър, най-добре детски психиатър. Само психиатрите имат квалификация да поставят или отхвърлят подобна диагноза, както и да проведат лечение.

Какви са децата които отключват шизофрения преди да настъпи болестта ?

Ето някой качества във поведението, емоциите, отношението характерни за такива деца:

Социална тревожност, социално отчуждение, трудности във усвояването на учебния материал, лоша комуникация с връстници, по-трудно усвояват езика, подозрителни.

Всичко описано не е специфично за деца отключващи шизофрения, повечето деца с подобно поведение никога няма да отключат шизофрения.

Какви са най-честите шизофренни симптоми при деца ?

Най общо те са от сферата на възприятно-представната дейност (халюцинации) и мисленето (налудности).

 Халюцинации

Слухови (рядко преди 6 години)– гласовете имат заплашително съдържание. Те разговарят с детето или го коментират. Често го карат да направи нещо лошо.

Зрителни (относително по-чести при деца отколкото при възрастни, но по редки от слуховите) – могат да бъдат призраци, страшни животни, както и да имат неясно, застрашаващо съдържание.

Мислене

Налудности

При деца рядко са систематизирани. Подозрителност. Децата често са обезпокоени от призраци, животни, чудовища.

Тези симптоми предизвикват емоции на страх, тревожност (очакване нещо лошо да се случи всеки момент), напрежение.

 Други симптоми са т.нар. негативни симптоми

Аутистичното откъсване от реалността. Обикновено са затворени, вглъбени във своя вътрешен свят. Чести са също: липса на енергия, апатия, социално отдръпване, нивелирани емоции (липсва реактивността в емоционалната реакция – да си весел, тъжен, щастлив нещастен и това да ти личи в лицеизраза, жестикулацията, модулациите на гласа).

Повече

 

Детето ми е прекалено палаво, не контролируемо.  Как да се справим ? Това хиперактивност ли е ?

Някога баба ми казваше „ако едно дете е кротко то е или болно или глупаво”. За да се развиват децата трябва да са любопитни, раздвижени, тоест да тичат, да задават въпроси, да пипат предметите около тях и т. н. По този начин опознават света, развиват интелекта си, както и двигателният апарат.  Въпреки това при някой деца „палавостта” идва в повече за родителите. На въпроса дали това е хиперактивност, първо трябва да отговоря  какво разбираме детските психиатри под хиперактивност. Първо трябва да кажа, че такава диагноза „хиперактивност“ няма, това е симптом, който се среща при няколко диагнози. Най-общо хиперактивното дете има стремеж към движение (постоянно се движи, не се задържа на едно място за дълго време). Хиперактивност може да има при: аутизъм, умствена изостаналост, при тревожни деца, но най-често хиперактивните деца се свързват с диагнозата „дефицит на внимание и хиперактивност“, това е диагноза от американската класификация (DSM 5), като според международната класификация на болестите 10та ревизия (МКБ 10) тази диагноза до някъде се препокрива със „нарушение на активността и вниманието F90.0“, която е част от хиперкинетичните разстройства по МКБ 10.

Децата със дефицит на внимание и хиперактивност не могат да се задържат за дълго време в една дейност, нямат търпение да я завършат, постоянно са в движение, често се намесват в разговора на другите, често грешат от невнимание и т.н.  Тези симптоми трябва да се проявява в повече от една ситуации – в къщи, в детската градина/училище, на улицата и да бъде трайно състояние, а не да се появяват само от време на време. Към момента медицината разполага с медикаменти които могат да подобрят концентрацията и вниманието, но само ако се касае за диагнозата F90.0 Както казах, хиперактивност може да се срещне и при други диагнози, при които лекарствата прилагани при „нарушение на активността и вниманието F90.0“ , могат да влошат тези състояния,  затова е много важно да се постави точна диагноза. Това е квалифициран да направи единствено специалист по детска психиатрия.

Често децата са прекалено раздвижени защото са тревожни.  Това ще бъде пречка за доброто усвояване на учебният материал и те ще изостават в училище. Ето няколко примера за поведение на родителите, което може да предизвика тревожност в техните деца.  Вероятно всеки ще открие нещо от примерните поведения в себе си, но това не означава, че сте лош родител, означава, че не сте идеални родители. За децата не е най-важно да имат идеални родители, най-важното е да се чувстват обичани. Ако ги обичате достатъчно ще намерите начин да направите най-доброто за тях.  Може да започнете от там да отбягвате подобно поведение до колкото е възможно.

Всички източници на тревожност при деца може да прочетете тук

Друга често срещана причина за трудното контролиране на децата е когато те не са научени да спазват правила. В примера за грешните типове поведение на родителите това са т. нар. „позволяващи родители”.

Защо е важно децата да бъдат научени да спазват правила ?

Когато започнат училище деца които до този момент не са научени да спазват правила много по-трудно ще усвояват учебния материал и ще изостават в училище. Училището е място където трябва да спазваш различни правила, като например да седиш в час без да ставаш, да си пишеш домашните, да изпълняваш инструкциите на учителите и т. н.

Още нещо полезно при подобни проблеми  алтруизъм и егоцентризъм

Повече

 

Детето ми е  агресивно

Първо трябва да си отговорим какво е агресия ?  Тя може да бъде вербална – обидни думи, заплахи насочени към конкретен човек или физическа – малтретиране, удряне на други деца или възрастни. По просто  агресията е: враждебност, обиди, насилие. При такова поведение  първо трябва да изключим психично  р-во което да обясни агресията. Ако има такова ще се приложи лечение на конкретното състояние.   Важно е да се каже, че повечето деца които са агресивни не страдат от никакво психично р-во.

 

поведение на родителите поощряващо агресията:

 

собствен модел на поведение – такива родители също са често агресивни. Ако вие сте агресивни няма как детето да бъде по-различно.

използване на физически наказания, особено ако не се обяснява защо се наказва. В много случай смятаме, че децата разбират много добре защо ги наказваме, като не считаме за нужно да им обясняваме. Разбирането на децата, особено в предучилищна възраст, за добро и зло, за това как се чувстват другите и т. н. е различно от това на възрастните. Затова когато наказваме детето си за някаква лоша постъпка, трябва да сме напълно сигурни, че то е разбрало защо е наказано. В противен случай то ще възприеме наказанието като агресия към него и липса на обич.

загуба на контрол върху детето съчетано с непълноценно отношение с него – не достатъчно познаване, отчуждение, безразличие към страданието на детето.

Незаинтересованост и търпимост на агресивно поведение.

агресивността може да се намали ако се развие поведение на алтруизъм

Повече

 

Моето бебе не спира да плаче

всяка майка е изпадала в ситуация да не може да разбере защо бебето й плаче. На тази възраст детето не може да обясни и затова понякога е трудно да разберем „какво иска“.

Плачат при бебето има различни функции: с него могат да се изразят вътрешни емоции, страдание, да се предизвика отзивчивост на тези които се грижат за детето. Най общо бебето плаче защото е гладно, защото нещо го боли или защото е гневно. Има някой малки разлики в плача, не винаги ясно доловими, но могат да бъдат известен ориентир.

Плачът когато детето е гладно започва неравномерно, неритмично, доста тихо и постепенно започва да се усилва, да става по-ритмичен.

Плач изразяващ болка – започва изведнъж, много висок, след което следва затихване, последвано от къси хлипания, които се повтарят.

Плач изразяващ гняв – силен и висок плач, последван от пауза с вътрешно задъхване, следван от друг висок плач, повтаря се в цикъл.

Когато бебето заплаче, трябва ли веднага да се отзовем или да изчакаме известно време ?

Едно проучване на Мери Айнсуърт и Силвия Бел се опитали да открият дали съществува някаква връзка между плача на детето и отзивчивостта на майката. Изследва 26 бебета до 1 година и техните майки в продължение на 4 часа всеки  3 седмици в техните домове. Когато бебетата заплачели някой от родителите веднага проявявали загриженост, други изчаквали за кратко време, за да се уверят дали ще утихнат сами. Бебета, към които било проявявано повече внимание и грижа, плачели най-малко. Майчината безчувственост и неотзивчивост е главната причина за плача. Ако неговата майка е била отзивчива, с възрастта бебето ще овладее нови способи за привличане на вниманието, и вече няма да използва така често плача. Ако в миналото детето е преживяло тази отзивчивост и чувствителност , то ще развие чувство на доверие и по-голям контрол върху ситуацията, в която е въвлечено, ще се чувства обичано, защитено, което ще му помогне да развие по-късно своята независимост.

 

Повече

 

Детето ми споделя, че ще се самоубие

Защо едно дете или юноша ще искат да се самоубият

  1. Страданието, когато няма друг начин смъртта е последна възможност
  2. Използва самоубийството като отмъщение „как тези които са ме отхвърлили сега ще страдат, разбирайки непоправимостта на неразбирането”.

Какво може да причини страдание при деца и юноши

Загуби на материални придобивки;  качества; отлитане на безгрижието на детството; загуба на роли, позиции; загуба на обекта на привързаност; загуба на близък, раздели.

Любовни разочарования

Физическа болка

Спомен за страданието и/или очакване да се повтори

Ако възрастните се отнасят със безразличие или пренебрежение страданието води до срам. Срама усилва страданието.

Ето няколко примера за поведение на родители предразполагащо към страдание при  деца им

Количествено измерване на страданието децата могат да прибягнат до самоубийство ако изпаднат в ситуация на заплаха, с която те считат, че немогат да се справят сами и няма кой да им помогне (важно е да се прецени, доколко децата възприемат ситуацията като безнадеждна, а не до колко тя е безнадеждна сама по себе си ) – това води до отчаяние и единствения изход е да изчезнеш. Тоест  отношението между: оценяване  степента на заплахата или вредата/оценката на способностите за справяне

Индикации за самоубийство. Какво може да подскаже, че едно дете/юноша иска да се  самоубие.

Вербални: директни и индиректни изказвания (искам да умра ! искам да изчезна ! когато мене няма да ме има… и т.н.)

Поведенчески: ограничаване или прекъсване на връзките, извънкласни активности, любими занимания. Раздаване на вещи. Импулсивност, нисък контрол върху влеченията (ПАВ, промискуитет).

Ситуативни: проблеми със закона, нежелана бременност, раздели, премествания, сериозни физически заболявания.

 

Погрешни разбирания за суицидно поведение

  1. Детето, което говори за самоубийство, няма да го извърши. Говоренето за самоубийство е вик за помощ
  2. Всички, които мислят за самоубийство, искат да умрат. В действителност децата искат да премахнат страданието.
  3. Разговорите към самоубийство могат да подтикнат към неговото извършване. Размишленията на детето за самоубийството не зависи от насочване към конкретния разговор. Детето което е изпълнено с такива мисли няма с кого да разговаря за тях, поради битуващото табу. Разговорите върху желанието за самоубийство биха дали възможност на детето да осъзнае по-добре своето желание, чувствата, свързани с това желание и евентуално да опита да открие друго решение за своите затруднения, тласнали го към мисълта за самоубийството.
  4. Самоубийството се случва без предупреждение. Детето дава достатъчно ясни знаци за това. Обикновено децата желаят другите да знаят за тяхната болка.
  5. Дете което веднъж е направило опит за самоубийство ще запази това желание за винаги. В действителност много малка част от младите разрешават отново проблемите си по този начин.

 

Повече

 

Детето ми не говори

обезпокоително е когато дете на 3 години не може да състави просто изречение от подлог и сказуемо, например „дай ми топката“.  Ако дете на 5 години не използва никакви думи за комуникация, вероятността да се развие пълноценна реч след тази възраст е много малка. Важно е думите които казва детето да са със съответно значение, например когато казва мама да има в предвид майка си, а не просто да повтаря думата „мама“. Затова говорим за пълноценна реч. Също трябва де се прецени до колко разбира когато му се говори. Например когато му кажем „донеси топката“, без да я посочваме, дали разбира и изпълнява. При липса на реч трябва да се изключи психично страдание, което би могло да обясни забавеното развитие на говора. Това може да се направи единствено от психиатър, най-добре от детски психиатър, който по-нататък ще прецени дали да ви насочи към логопед, детски психолог за работа с детето, или ще реши, че няма нищо обезпокоително.  Препоръчително е ако детето ви на 2 години не използва никакви думи за общуване де се консултирате с детски психиатър.

Повече

Детето ми видимо изостава от връстниците си

първото което бих казал по този въпрос, не сравнявайте децата. Всяко дете е различно само по себе си, развива се с различни темпове. Това, че е изостанало от връстниците си в детска възраст, не означава, че няма да стане пълноценен възрастен. Важно е да се прецени в кои сфери от нормалното развитие изостава детето – биологично, когнитивно, емоционално, социално развитие, както и сексуалното развитие. Дали изостава само в една сфера или е генерализирано. Понякога изоставането говори за по-сериозно психично страдание, за това при всички случай ако имате притеснения се консултирайте с детски психиатър.

Повече

 

Детето ми среща съществени затруднения в училище. Отказва да ходи на училище

Всяко психично страдание, дири без да може да покрие критериите за съответната диагноза, ще влоши успеха в училище. Ролята на детския психиатър при този проблем е да установи причината, дали се касае за  психично разстройство което да обясни затрудненията в училище или децата са просто тревожни, хиперактивни, аутистични, без да могат да покрият критериите за съответните диагнози. Ако се касае за психично р-во ще се приложи съответното лечение. Важно е да се знае, че единствено детски психиатър има квалификация да поставя или отхвърля психично р-во в детска и юношеска възраст.

Тук ще се спра на деца които нямат интелектуален дефицит или някакво психично р-во. Децата със затруднения в училище могат да се разделят на такива които не се справят още от първи клас и такива които са се справяли добре но изведнъж влошават успеха си.

В първия случай причините могат да бъдат няколко:

  1. Деца които не са научени да спазват правила в предучилищна възраст, когато започнат училище ще срещнат затруднения, тъй като училищното обучение е свързано със спазване на различни правило – да стоиш на чина 45 мин., редовно да си пишеш домашните, да не говориш в час и т.н.
  2. Не достатъчно социализирани деца в предучилищна възраст. След раждането децата няколко години живеят в т.нар. социална утроба. Те са обгрижени, център на внимание и т. н. Ако детето не е излязло от социалната си утроба когато започне първи клас, към стреса от новите изисквания в училище, новите съученици, ще се добави и стреса от напускането на социалната утроба. Такива деца ще станат много по-тревожни от останалите. Тревожността е нещо което пречи на възприемането на учебния материал.  Често такива деца отказват да ходят на училище. Най-общо колкото повече децата общуват с хора извън семейството, толкова по-лесно ще се социализират.
  3. Всички случай на тревожност при децата ще влоши училищните умения. Понякога поведението на родителите предизвиква тревожност при децата. Вероятно всеки ще открие нещо в себе си от описаните примери. Това в никакъв случай не ви прави лоши родители. Това означава, че не сте идеални родители. Децата, обаче нямат нужда от идеални родители, децата имат нужда да се чувстват обичани. Държа да подчертая „да се чувстват обичани“. Това, че родителите обичат децата си, не означава че детето се чувства обичано. Няма формула как да показваме на децата, че ги обичаме, но всеки може сам да открие това за себе си.

 

Във втория случай децата са се справяли много добре и изведнъж „без причина“ влошават успеха си.

Тук най-често говорим за юноши. Каква е ролята на родителите ?

Винаги има причина и най-важното е родителят да я разбере. Ако сте достатъчно близки с децата си, ако те с охота споделят преживяванията си, това няма да бъде трудно. Това което тревожи най-много юношата: как изглеждам в очите на другите. Тревожно настроение може да предизвика отхвърляне от групата, любовни разочарования, конфликти с учители и съученици. Дори привидно вашият юноша да изглежда, че не желае да споделя с вас, връзката майка – син/дъщеря е най-силната връзка в човешкото общество, няма подобна между хората и тя остава за цял живот. Всяка майка може и знае как да манипулира децата си. Юношеството е възраст когато децата изпитват нужда да се отделят от родителите си, което е важно за тяхното социално израстване, но те винаги ще чувстват че имат нужда, от родителите си. Ако по някаква причина разрушат отношенията си с родителите, те остават сами, в една възраст бушуваща от хормони, сами в един агресивен свят в който все още се лутат и лесно могат да се изгубят.

Повече

 

Детето ми има аутизъм. Препоръчаха ми алтернативни методи за лечение

Най-общо аутизъм е забавяне в развитието, което е във няколко сфери: социално, когнитивно, емоционално.  Затова говорим за генерализирано разстройство на развитието.  Както всяко дете, така и дете със аутизъм може да се развие в определени, генетично заложени граници. Ако дете генетично има потенциал да стане гений, но бъде отгледано в примитивно семейство, то няма да развие потенциала си и също ще бъде примитивен възрастен. Обратно – ако аутист живее в семейство където се полагат много грижи, търпение, то също като другите деца ще развие потенциала си. Всички се раждаме с различен потенциал за развитие, но дали ще го достигнем зависи от социалната среда в която живеем и най-вече от родителите.

Какво са алтернативни методи за лечение ?

Официалната медицина препоръчва при деца с аутизъм да се работи индивидуално или в група от детски психолог и ако се налага логопед. При повечето деца е достатъчно родителите да са ангажирани с обучението и възпитанието им, за да развият потенциала си, докато при децата с аутизъм се налага включването и на специалисти. Всичко извън работата на децата с психолог, логопед, родители се счита за алтернативни методи за лечение. Най-често това са: екстракраниална електростимулация; без глутенови диети; диета включваща очистване от тежки метали; барокамера и др.

Официалното становище на съвременната медицина е, че липсват достатъчно научни доказателства за ефективността на подобни методи на лечение на аутизма. Препоръчва се да продължат изследванията.

През последните години в източна Европа включително и у нас пристигат лекари от запада, които в страните си работят полу-легално, занимавайки се с алтернативни методи на лечение. Тук, обаче, по различни причини, лесно им се разрешава да практикуват,  бързо придобиват популярност от участието си в различни медии, където са представени като „спасители от запада, дошли у нас със благородни подбуди, само, за да ни отърват от болести“ и по този начин бързо започват да прилагат своите недоказани методи. Алтернативни методи има не само при лечение на аутизъм, но и във всички клинични специалности.

Може ли алтернативните методи на лечение на аутизъм да навредят на децата ?

Два са начините по които подобно лечение може да навреди. Първо тръгването по този път може да забави включването на децата в програми, които доказано имат ефект за тяхното развитие. Много от качествата при хората се развиват на определена възраст и ако се изпусне този момент никога няма да се развият.  Втората вреда е чисто финансова. Да изхарчиш пари за нищо, за мен сте жертва на  измама.

Повече

Детето ми има тикове

Както при повечето психични разстройства в детската психиатрия, много деца имат тикове но по-малко от 1 % от децата под 18 г. могат да отговорят на критериите за тиково разстройство. Ако детето отговаря на тези критерии трябва да уточним дали отговаря и на критериите за синдром на ТУРЕТ, който е най-тежката форма на такова разстройство.  Освен това при тези деца трябва да се уточни дали имат и друго психично разстройство. Статистиката показва, че от децата с диагноза „тиково р-во” повече от половината отговарят и на критериите за  хиперактивност и дефицит на внимание, около 20-40 % на обсесивно-компулсивно разстройство и което е интересно 90 % имат натрапливости и/или ритуали, без да отговорят на критериите за обсесивно-компулсивно р-во.

Защо е толкова важно да се прецени дали детето отговаря или не на съответните критерии или има само симптоми. В медицината има правило – лекува се болестта, а не симптома.  Освен това подхода при лечението на деца със тиково р-во е различен от случаите когато имаме и хиперактивност или обсесивно-компулсивно разстройство. Понякога тикове могат да се появят при юноши които злоупотребяват със кокаин. В този случай изобщо не можем да говорим за тиково р-во.

Ето защо ако вашето дете има тикове, обърнете се към специалист, за да се изясни за какво точно се касае. Единствените специалисти които имат квалификация да поставят диагнозата и да определят лечението са детските психиатри.

Тиковете не се лекуват с психотерапия, ако някой ви предложи подобен метод на лечение, той е или не компетентен или комерсиален. Психотерапия може да бъде приложена като добавъчна терапия най вече ако имаме коморбидност със друго психично разстройство, например емоционално р-во.

Също така медикамент се включва само ако тиковете са толкова изразени, че пречат на социалното функциониране на детето в училище, в къщи, сред връстниците.

Повече

 

СТАТИИ:

Психични разстройства при деца и просто Тревожни/ Хиперактивни /первазивни (аутистични) / агресивни деца.    Каква е разликата ?

 

Полово и психично развитие през пубертета

 

Сексуално развитие

 

Родители предразполагащи към страдание(тревожност/депресия) в своите деца

 

Поведение на родителите поощряващо агресията

 

Физиологично развитие на страховете при деца и юноши

 

Алтруизъм и егоцентризъм

 

Защо е толкова важно децата да се чувстват обичани ?

 

Източници на тревожност при децата

 

Спазване на правила

 

Биологично и когнитивно развитие от раждането до 18 г.

 

Емоционално и социално развитие от раждането до 18 г.

Comments are closed