Паническо разстройство

Първото което трябва да се знае когато един психиатър реши да лекува пациент с паническо разстройство е, дали последния наистина има диагноза F41.0 Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност). Не случайно написах диагнозата точно както е представена в международната класификация на болестите 10 ревизия, защото, за да започнем да лекуваме пациент за паническо р-во, той трябва да отговаря на критериите за тази диагноза в класификатора. Това е важно, тъй като не всеки, който има панически пристъп има диагнозата F41.0 Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност).

         Правило е да се лекува болестта, а не симптома !

Ако не се направи достатъчно задълбочен преглед от психиатър, може да ви изпишат медикамент, който не се налага да приемате. Също така е възможно обратното, наистина да отговаряте на критериите за диагнозата паническо р-во, но някой да реши, че нямате нужда от медикамент и да Ви предложи нещо друго, например баячески методи на лечение. Ето защо първото най-важно нещо е да се постави правилна диагноза.

Умишлено не се спирам на симптомите и критериите за паническо разстройство, тъй като, не е правилно сами да си поставяте диагноза. Единственият специалист който има квалификация да постави диагноза и да определя лечението, е лекар със специалност психиатрия. Освен това той трябва да ви обърне достатъчно внимание, да ви отдели достатъчно време. Дори да се прегледате при най-големите светила в психиатрията ако не ви обърнат достатъчно внимание няма да ви помогнат.

След като имате поставена правилна диагноза е важно да се избере правилно лечение. Паническото разстройство се лекува със антидепресант от групата на т. нар. SSRI (selective serotonin reuptake inhibitor). Такива са например: ципралекс, золофт, сероксат, серопрам и др. Тези антидепресанти повишават нивото на серотонина в мозъка. Не всички антидепресанти имат такъв ефект.

         Защо е важно да се изпише точно този антидепресант ?

Най общо – когато серотонина в мозъка е повишен усещаме напрежение, тревожност. Обратно когато серотонина е понижен сме спокойни, подтиснати и е възможно  да получим панически пристъп. Паническите пристъпи идват когато сме спокойни. Ако сте получавали пристъп когато сте  били напрегнати, например по време на скандал или някакъв друг стрес, това не е панически пристъп. Най-вероятно е друг вид, който се лекува с други методи. Разбирате, че ако се приемат редовно транквилизатори (силни успокоителни, като ксанакс, лексотан, ривотрил и др.) от хора с паническо р-во, особено ако се приемат самостоятелно, без антидепресант, това ще улесни появата на нови панически пристъпи. Транквилизатори се вземат само по време на пристъпа или първите  седмици от включването на SSRI антидепресанта, но не повече от месец.

            Колко време трябва да приемате антидепресант ?

Няма строго правило. Вашият психиатър трябва да прецени. Аз практикувам, ако за пръв път отключвате паническо р-во, да се приемат поне 6 месеца, като на седмия месец правя ревизия на състоянието и обсъждаме евентуално спиране. При спиране на лечението, ако се върнат симптомите, антидепресанта трябва да се приемат по-дълго. При всички случаи е индивидуално.

            Трябва ли да провеждате психотерапия при паническо р-во ?

Винаги е полезно при паническо р-во да се комбинира SSRI антидепресант с когнитивно-поведенческа психотерапия. Този план за лечение дава най-добри резултати при паническо р-во, особено ако имате и агорофобия.

Comments are closed