Каква е разликата между паника депресия тревожност

Противно на мнението, че психиатрите лекуваме основно болни от шизофрения и биполярно афективно разстройство, които често са обиждани като луди, откачени, побъркани и т.н., всъщност тези две групи разстройства са малка част от всички страдания на които може да помогне съвременната психиатрия. Най-често в практиката си психиатрите се сблъскваме със тревожност – депресия и паническо р-во. Всеки четвърти човек на планетата, около 25%, поне веднъж в живата си е отговарял на критериите за диагнозата на някое от тревожните или депресивни р-ва.

Ето най-общо какви са симптомите на тревожност – депресия – панически атаки

Тревожност – очакване нещо лошо да се случи в близкото бъдеще. Симптомите са психични и соматични (телесни).

        Психичните симптоми – напрежение, трудно се концентрираме поради което срещаме затруднения в работата си, особено ако изисква умствено натоварване. Всичко ни дразни, често избухваме и влизаме в конфликт с околните. Стряскаме се по-често.

        Соматични симптоми – тъй като нервната система стига до всяка една клетка на човешкото тяло, когато тя е подложена на стрес, това се отразява на всички органи и системи. Напрежението може да бъде причина да усещаме болки по цялото тяло: главоболие, болки в корема, в мускулите и ставите и т.н. Освен това може да почувстваме световъртеж, сърцебиене, задух, треперене, гадене и др. Ако имаме някакво хронично телесно заболяване то ще се обостри от напрежението. Например ако страдате от високо кръвно налягане, хроничен гастрит, диабет и т.н.  С други думи – тревожността ни удря там където е слабото място. Тези симптоми обикновено ни водят при интернисти, които не откриват нищо обезпокоително.

Депресия – няколко са големите симптоми:

           Чувство на тъга. В най-тежката си степен тъгата може да се сравни със емоционалното състояние в което изпадаме когато почине член на семейството. Разбирате, колко тежко страдание е депресията.

           Не изпитването на удоволствие. Това което преди ни е доставяло удоволствие вече ни е безразлично. Например ако преди ни е било приятно да се разхождаме с приятели покрай морето, това вече не ни доставя удоволствие.

          Чувство за вина. Обикновено се чувстваме виновни за стари прегрешения към някой близък. В най-тежката степен пациентите смятат, че заслужават жестоко наказание за тези грехове.

          Липса на енергия. Чувстваме се слаб, всичко което досега сме вършили с лекота, вече изисква големи усилия. По тази причина трудно или въобще не се справяме с ежедневните си задължения в къщи и на работното място.

          Забавено мислене. Трудно вземаме решения, трудно решаваме задачи, трудно се организираме.

         Понижени апетит и либидо – понижения апетит води до понижаване на теглото. Смята се за съществен симптом ако сме отслабнали с 5% или повече през последния месец, без да сме се старали да пазим диета. 

 

Панически пристъпи – без видима причина, спокойни сте  (например правите нещо на компютъра, гледате някой филм и т.н.), внезапно настъпва силно напрежение, съпътствано от различни соматични оплаквания (главоболие, сърцебиене, задух, треперене и др.), както и усещане, че умирате, че полудявате, че губите контрол. Често викате спешна помощ, заради усещането, че умирате. Най силните симптоми продължават около 10 – 15 мин. След което си отшумяват спонтанно. Важно е, че пристъпите при паническо р-во идват когато сте спокойни. Когато нямате пристъп често имате неприятно очакване „да не получа нов пристъп“. Може да се случи да избягвате някой ситуации, места където има много хора, от където не можеш бърза да излезеш (супермаркети, молове, обществен транспорт и др.)

Във подобни състояния вероятно е изпадал всеки, но само това не е достатъчно, за да се постави някоя диагноза от тревожно-депресивния спектър. Всеки жив човек понякога е тъжен, тревожен или се паникьосва, понякога и без причина. За да решим, че имате нужда от лечение първо трябва да поставим съответната диагноза, а за да се постави диагноза трябва да отговаряте на съответните критерии за тази диагноза в международната класификация на болестите 10 ревизия. Ако не отговаряте на критериите, няма основание да се провежда лечение. Поставянето на диагноза и определянето на лечение изисква специфични и задълбочени познания в областта на психиатрията, поради което се изисква съответна квалификация. Не се опитвайте да си поставяте сами диагноза, както и не се доверявайте на леля Пенка от четвъртия етаж, въпреки, че последната е мъдреца на блока. Ако се доверите на специалист, който не е лекар – психиатър, е възможно да ви се постави грешна диагноза и да ви се предложи лечение което не е подходящо за вашето състояние. Или обратно, може действително да имате някое тревожно – депресивно р-во, но да ви уверят, че ви няма нищо, което ще забави лечението.

Имал съм случай когато едно момиче на 20 години отключи шизофрения и за нейно съжаление попадна при невролог, който без да е квалифициран в тази област, на бързо й изписа антидепресант (антидепресантите са абсолютно противопоказни при шизофрения), в резултат на което момичето до толкова се влоши, че се наложи да я приемат в психиатрия. Ето защо ако имате някакви оплаквания от тревожност, депресия или панически атаки, не се доверявайте на хора които знаят малко в областта на психиатрията, те са много по-опасни от хората, които не знаят нищо.

Ето една бланка която може да попълвате след всеки панически пристъп, и да я предоставите на психиатъра или психотерапевта си. 

И още една бланка която може да попълвате всяка вечер преди лягане. Тук попълвате с цифри по приложената скала, колко сте били тревожни, депресивни или колко сте очаквали да получите нов пристъп през изминалия ден, като имате в предвид разликите между тези състояния. С помощта на тези скали може да се проследи на къде се движите – дали се подобрявате, влошавате или няма промяна. 

 

Comments are closed