Родителска депресия – полагат по-малко грижи, контрол, понякога реагират агресивно. Рядко показват положителни емоции, към децата си, като обич, състрадание, съпричастност.

Взискателни – стремеж към високи резултати в училище, в извънкласни мероприятия, съчетани с прекалена критичност и не отчитане на постигнатите резултати – водят до ниска самооценка. Ниската самооценка води до депресия, депресията води до самоубийство.

Хиперпротективни – тези родители правят всичко вместо своите деца, не им дават да станат самостоятелни – неувереност в собствените способности – ниска самооценка.

Авторитарни – налагащи правилата със сила, без да обясняват. „ще правиш това защото аз казвам така“ Децата стават плахи, тревожни, без инициативни, склонни към депресии

Агресивни – децата често са свидетели или жертви на физическа или вербална агресия. Стават плахи, като възрастни те възприемат подобно агресивно поведение.

Внушаващи вина – обвинения в неблагодарност за всичко направено за детето, особено ако се използват оскърбления и обиди. Децата развиват чувство за вина – депресия.

Внушаващи страхове – често повтарят на децата да се пазят от различни беди. Внушават собствените си страхове на своите деца. Децата стават плахи, тревожни.

Позволяващи – не налагат никакви правила. Децата трудно се социализират. Стават тревожни в ситуации когато се налага да спазват правила. Срещат съществени затруднения в училище, където не можеш да се развиваш ако не спазваш правилата.

ако сте открили нещо в поведението си подобно на някой от горе описаните, това не означава, че сте лош родител. Това са крайни модели на поведение, които трябва да се избягват. Всички имаме нещо от примерите, с което трябва да се борим, иначе бихме били идеални родители. Хубавото е, че децата нямат нужда от идеални родители. За да се развиват добре, първото условие е децата да се чувстват обичани.

Защо е толкова важно и как децата да се чувстват обичани може да прочетете тук