Какво трябва да знаем за диагнозата депресия

Това което психиатрите разбираме когато се каже „депресия“ е различно от това което всички останали разбират когато се каже депресия. Диагноза „депресия“ като отделна болест, няма в международната класификация на болестите 10та ревизия, която към момента действа в Европа. Затова ще говорим за „депресивен синдром“. Такъв синдром можем да срещнем при рекурентно депресивно разстройство, депресивен епизод в рамките на биполярно афективно разстройство(БАР), органично депресивно разстройство и др.

Кои са най-важните симптоми на депресивният синдром.

Тъга – за да разберем какво е усещането, нека си представим как бихме се чувствали когато почине член на семейството. Така се чувстват депресивно болните, когато отговарят на критериите за депресивен с-ом. Разбирате какво тежко страдание е депресията. Разбира се не винаги тъгата е толкова силно представена.

Чувството за вина – най-често пациентите се чувстват виновни за причинени вреди на някой близък, за което заслужават наказание. Представете си, че по ваша вина някой е загубил здравето си, разорил се е или е починал. Как бихте се чувствали. По този начин се чувства пациент страдащ от депресия. Разликата е, че обикновено вината не е толкова голяма, въпреки, че може да има такава, колкото е голямо чувството за вина. Тук трябва да имаме в предвид, че хората склонни към депресия имат силно развита съвест, те са акуратни, търсят обикновено вината в себе си.

Не изпитвам удоволствие – това състояние в психиатрията се нарича „анхедония“. Не мога да изпитвам удоволствие от нищо, което преди това ми е носело такова. Обикновено не ти носи удоволствие, храненето, секса, излизането с приятели, гледането на филми, игрите на компютъра, комуникацията с приятели в нета и т.н. Представете си, че живеете без никакви удоволствия. Как бихте се чувствали в такава ситуация.

Нямам енергия – всички ежедневни задължения в къщи и на работното място се извършват с огромни усилия. Дори дейности като къпане, изчистване на стаята, отиване до супермаркета и т.н. костват неимоверни усилия. В най-тежките форми на депресивния синдром, пациентите изобщо не могат да станат от леглото.

Тревожността в смисъл на „очаквам нещо лошо да се случи всеки момент“ не е характерна за депресивните разстройства. Тя влиза в т. нар. тревожен синдром. Често двата синдрома се преплитат, но винаги единия е водещ. Тревожността винаги е с по-добра прогноза от депресията. Това означава, че ако тревожният синдром е водещ, прогнозата е по-добра.

Много важно е да се знае, че подходите в лечението са различни при двете състояния. Тоест използват се различни лекарства, и в двата случая първо средство на избор са антидепресантите, но от различни групи в различни комбинации, в различни дози. Освен това лекарствата не са единственото средство за лечение на депресивният и тревожният синдром. Освен тях се прилага и психотерапия. Както при лекарствата и тук се използват различни психотерапевтични техники при тревожните и депресивни разстройства. Част от лечението е също даване на изчерпателна информация на пациентите за тяхното състояние, тоест състоянието им излиза от неизвестност което облекчава страданието (разбирам какво точно ми има, каква е прогнозата).

Ето защо преди да започнем да лекуваме пациент с депресия трябва да сме напълно наясно какво точно е състоянието му, да поставим диагноза, след което да определим подходите в лечението. Да имаме план с какво да започнем и как да продължим в случай, че няма ефект от започнатото лечение. Затова ако имате съмнение за депресия винаги се консултирайте с лекар психиатър и в никакъв случай не се доверявайте на други специалисти като невролози, психолози и т.н. Както ако имате инсулт, епилепсия, множествена склероза, паркинсонова болест, менингит и т.н. не трябва де се доверявате на друг специалист освен невролог.