1. собствен модел на поведение – такива родители също са често агресивни. Ако вие сте агресивни няма как детето да бъде по-различно.

2. използване на физически наказания, особено ако не се обяснява защо се наказва. В много случай смятаме, че децата разбират много добре защо ги наказваме, като не считаме за нужно да им обясняваме. Разбирането на децата, особено в предучилищна възраст, за добро и зло, за това как се чувстват другите и т. н. е различно от това на възрастните. Затова когато наказваме детето си за някаква лоша постъпка, трябва да сме напълно сигурни, че то е разбрало защо е наказано. В противен случай то ще възприеме наказанието като агресия към него и липса на обич.

3. загуба на контрол върху детето съчетано с непълноценно отношение с него – не достатъчно познаване, отчуждение, безразличие към страданието на детето.

4. Незаинтересованост и търпимост на агресивно поведение. Често във филмите добрия полицай е агресивен към лошите. От това децата научават, че когато е „справедливо“ съвсем естествено е да бъдат агресивни. Тази „справедлива“ агресия, може да се поощрява от родителите. Често родителите казват: „ако те ударят ще ги удариш и ти… няма да се оставяш да те бият“. Родителите казват това с идеята децата да не се оставят да ги бият другите. Но от това дете на 7 години ще разбере, че агресията е желана и справедлива в определени ситуации. Само, че дете на 7 години, дали ще може да прецени правилно кога агресията е „справедлива“ ? Често те преценяват кое е „справедливо“ само за самите тях. По този начин, лесно оправдават своята агресия.