Ето един пример.

Вие кацате на летището в Найроби. Не познавате никого в Кения, не говорите друг език освен български, изгубили сте си багажа, нямате нито документи нито пари. Преди да потеглите от България сте се уговорили с местен да ви чака на аерогарата. Той е приятел на ваш приятел, но не говори български. Вие не го познавате. Да го наречем „Мокумба”. Въпросният Мокумба действително ви чака на аерогарата, тръгвате с него стигате до центъра на града, сядате на една пейка, след което Мокумба става и тръгва на някъде.

Вие сте на непознато място, не говорите езика, нямате документи, телефон, пари.

Какво си мислите в този момент ?

Как ще се чувствате в този момент ?

Същата ситуация, но в този случай познавате Мокумба отдавна, например били сте състуденти и сте много близки с него.

Има ли разлика във втория случай когато си задавате въпроса – ще се върне ли ?

Малките деца се намират в един непознат свят, все още не могат да говорят, единствената им връзка са родителите. Те са безпомощни, без своите родители.

Когато малкото дете вижда майка си как излиза от стаята то се пита:

• Ще се върне ли мама ?
• Какво ще стане с мен когато мама я няма ?

Това което чувства детето в тази ситуация е тревожност, безпомощност.

Вероятно и вие ще си зададете същите въпроси:  Ще се върне ли Мокумба ? Какво ще стане с мен докато Мокумба го няма ?

Това ще ви накара да се чувствате тревожни. Тази тревожност ще бъде толкова по-малка колкото по-голямо доверие имате на Мокумба.

Колкото по-обичано се чувства детето, толкова то ще бъде по-уверено, че мама ще се върне и толкова по-малко тревога ще чувстват, когато мама си тръгва. Обичта изгражда доверие между детето и майката и колкото по-силно е това доверие толкова по-малко е съмнението, че мама ще се върне.

Обратно – колкото по-малко обич чувства от родителите, толкова детето е по-неуверено, чувства по-силна тревога когато го оставят само, реагира много по-бурно на ситуации когато се разделя с родителите.

Как да се чувства детето обичано ?

Няма правило. Показвайте чувствата си при всяка ситуация с детето. То няма как да разбере, че го обичате, ако не му го показвате всеки ден. Много е важно да направите разлика между това да показвате на детето си, че го обичате и да му позволявате всичко, да му задоволявате всички капризи. Това са различни неща.

Например: да обичате детето си не означава, че не трябва да го наказвате каквото и да направи. Когато го наказвате за някаква лоша постъпка, то трябва да знае, че го наказвате заради това което е направило, да му обясните как са се почувствали другите от това, защото без да му обясните то ще си помисли, че го наказвате защото не го обичате. Важно е също и предварително да са обяснят правилата които то трябва да спазва (например да не удря други деца, да не чупи предмети и т.н.), да знае, че при нарушаване на правилото ще последва наказание. Тогава то няма да си мисли, че го наказвате защото не го обичате.