Алтруизма е поведение, насочено към другите, стремеж да се направи нещо за другия, без да се очаква нещо в замяна.  Алтруизмът е противоположен на егоцентризма или, разговорното – егоизъм. В психологията алтруизма е „аз за другите“, докато егоцентризма е „аз за себе си“. Всички се раждаме егоисти и с възрастта постепенно се отдалечаваме от егоизма, като се доближаваме към алтруистичното поведение. Разбира се всеки се намира на различно място между егоцентризъм и алтруизъм. Това зависи от една страна от качествата на личността, които са генетично унаследени и от друга със възпитанието от родителите. Ето няколко примера за поведение на родителите улесняващи алтруистично поведение при децата:

Влияние на родителите, чрез собствените им постъпки

Обяснения обхващащи връзката между поведението на детето и чувствата  които това поведение  поражда в другите

Разговори с детето относно достойнството, равенството, уважението към другите

Ако се придържате към подобен тип поведение детето ви ще разбира по-добре чувствата и страданието на другите, ще разбира по-добре как неговото поведение може да навреди на другите. Ще му помогне да бъде по-съпричастно към болката на околните, ще бъде по-склонно да помага когато реши, че някой се нуждае от помощ.

Когато дете на предучилищна възраст, удари друго дете или му вземе играчката, то няма как да знае, че другото дете ще страда, освен ако това вече не му е обяснено от родителите. Тук не говорим просто да кажете на своето дете, че е лошо да удря други деца, а е процес на възпитание в алтруизъм, чрез поведение подобно на горе описаното.  Едно дете, дори да има силно заложени генетично качества на състрадание, ако то не разбира, че с поведението си кара другите да страдат, това дете няма да проявява състрадателност. Тук е ролята на родителите да обяснят как се чувстват другите от подобно поведение.

Ако вашето поведение е егоистично, не зачитате достойнството, правата, имуществото, да другите, ако сте безразличен към чуждата болка, не очаквайте детето ви да бъде много по-различно.