В обществото битува мнението, че ако ходиш на психиатър значи си „откачен”. Реално, обаче, хората със психоза  като шизофрения и биполярното афективно разстройство, които често са обиждани като „луди” „откачени” „побъркани” и т. н., са малък процент от всички на които може да помогне съвременната психиатрия. Когато потърсим лекарска помощ за лекарите е най-важно да спасят живота ни и на второ място да възстановят здравето ни до колкото това е възможно.  Много по-малко внимание се обръща на страданието. Повечето хора които страдат нямат сериозна телесна болест, която да бъде причина за това страдание. Когато лекарите се справят с болестта нея вече я няма, но какво става по-нататък ако продължим да страдаме въпреки това или ако страдаме без да имаме телесно заболяване. Тук се намесва съвременната психиатрията. Страданието най-често се изразява в тревожност, депресия, панически пристъпи, страх. Те могат да се дължат както на тревожно или депресивно разстройство, така и на психоза. Повечето случай попадат в групата на  тревожните разстройства (научният термин според МКБ 10 е – невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства) и най-често включва: „генерализирана тревожност“; „паническо разстройство“; „обсесивно-компулсивно разстройство“ и др.  По старата класификация ги наричаха неврози, което не означава, че за тях може да ни помогне невролог. Невролозите също са телесни лекари и те не са квалифицирани да лекуват подобни състояния. Тревожните разстройства са най-често срещаното заболяване в човешката патология. Приблизително всеки шести човек на планетата някога в живота си е покривал критериите на някое от тревожните разстройства.

И накрая кога да се обръщаме към психиатър ?

Винаги когато страдате, особено ако лекарите, които не са психиатри, не могат да ви облекчат това страдание.