последните години често в кабинета ми водят  деца, за които родителите или персонал от детската градина, училище, казват: „те са хиперактивни“. Какво всъщност се разбира когато кажем за едно дете, че е хиперактивно.

Самият термин – хиперактивност е симптом, а не диагноза и означава единствено повишена активност. Приема се, че децата определени като хиперактивни са постоянно в движение, не се спират на едно място за дълго време. Като симптом хиперактивност можем да имаме при различни състояния в детската психиатрия. Така както висока температура можем да имаме при грип, чревни инфекции, менингити и т.н., хиперактивност също можем да се срещне при различни диагнози. 

На първо място трябва да преценим дали тази хиперактивност е нормална черта на детското поведение. Някога баба ми казваше „едно дете ако кротко то е или болно или глупаво“. Нормално е децата да са много по-често в движение отколкото възрастните. По този начин опознават света, развиват мускулите и костите си и не на последно място се забавляват. Много често родителите на хиперактивно дете също са биле хиперактивни (палави) като малки. Този темперамент децата им са унаследили. Понякога тази „палавост“ идва в повече на родителите и/или на персонала в детските градини, поради което се търси някаква болестна причина за това състояние.

Освен нормално поведение в тази възраст, хиперактивност може да бъде част от симптомо-комплекса на няколко състояния в детската психиатрия.

Детски аутизъм – тези деца често не се спират на едно място, изглеждат като „движени от мотор“ тоест постоянно са в движение без да извършват някакви целенасочени, обмислени действия.  Често  хвърлят предмети, чупят, разхвърлят, без видима умисъл. Подобни действия в такава степен не са характерни за естествената палавост на децата от тази възраст. Обикновено при децата с аутизъм описаната хиперактивност се запазва и в по-късна възраст.

Лека умствена изостаналост – децата с тази диагноза често се диагностицират като „значително нарушение на поведението изискващо внимание или лечение“. Подобно на децата с аутизъм, при лека умствена изостаналост, също имаме стремеж към движение, без обмислени действия. Тук липсва характерната за аутизма стереотипност, както и другите симптоми на аутистичния спектър. За разлика от нормалната палавост, тези деца са значително по-трудно контролируеми. Да не забравяме, че ¾ от децата с диагноза „детски аутизъм“ имат и умствена изостаналост.

Разстройство с хиперактивност и дефицит на внимание –  тази диагноза е от американската класификация DSM 5 тя до някъде съответства на „нарушение на активността и вниманието“ в международната класификация на болестите 10та ревизия, която действа към момента в Европа вкл. и в България. Според американски статистики половината от децата хоспитализирано в отделения по детска психиатрия покриват критериите за тази диагноза.

Най-важното за децата със диагноза „Разстройство с хиперактивност и дефицит на внимание“ е свързано с невъзможност  да задържат вниманието си върху една дейност за дълго време, поради което те често сменят дейностите една след друга, без да завършат предишната. Често не могат да изчакват реда си, намесват се в разговора на другите, отговарят на въпроси зададени към друг. Често не могат дълго време да седят на едно място и стават по време на час. Често са импулсивни, по-често се нараняват, по-често си забравят нещата някъде или си ги губят. Всичко това е характерно за децата, но тук е изразено в такава степен, че им пречи да усвояват учебния материал. За да възприемаш учебния материал трябва да можеш да задържиш вниманието си върху него за по продължително време, нещо което децата с хиперактивност и дефицит на внимание не са в състояние. Освен това, дефицита на внимание пречи на децата да създават пълноценни приятелства. Често другите ги отбягват.

Много е важно да се уточни правилната диагноза, защото ако децата са хиперактивни поради дефицит на внимание, разполагаме с лекарство, което може да подобри активното внимание и съответно хиперактивното поведение. Ако обаче причината да са хиперактивни е друга, тогава това лекарство няма да подобри симптомите, а в някой случаи дори ще ги влоши.

Единствено лекар със специалност детска психиатрия е квалифициран да уточни подобна диагноза и да определи лечение. Във всички други случаи ще се работи на сляпо, без да се знае каква е причината за хиперактивното поведение.