Какво трябва да знаем за  шизофрения

Първо хубаво е да се разбере, че както при останалите психиатрични разстройства, така и при шизофрения, това което ние психиатрите разбираме и това което останалите хора разбират, когато се каже шизофрения са различни неща. Най-общо шизофренните симптоми се разделят на „позитивни“ и „негативни“. Позитивните симптоми са гласове: „чувам глас, който ми говори; обижда ме; караме да правя разни неща; коментира ме“ и налудности. Налудностите представляват грешки в разсъжденията и заключенията, които са нереални, но въпреки това не могат да се коригират, ако започнем да спорим с пациента и му дадем логични доводи. Ако пациента се съгласи с нашите логични доводи означава, че това не са налудности. Последните при шизофрения могат да бъдат параноидни – някой или нещо иска да ми направи нещо лошо „преследват ме; постоянно ме обсъждат, дори непознати, мразят ме и т.н. Други налудности са мегаломанни – за повишени възможности, качества, знатен произход. Например пациента може да твърди, че има несметни богатства, но всъщност живее на улицата. Или да твърди, че е гений, че е открил „перпетомобиле“, че  има решение на всички проблеми на човечеството, може да твърди, че е роднина на кралицата и т.н. Разбира се, всеки човек може наистина да го преследват, да е направил някакво откритие или наистина да е с аристократичен произход.  За да приемем, че се касае за налудност трябва тези твърдения да отговарят на критериите на налудност, описани по-горе. Налудностите и халюцинациите водят до промените в поведението, емоциите (например – възбуда, агресия). Ако някой ни преследва нормално е да се защитим. Тогава пациентите стават „преследвани преследвачи“ и могат да извършат нападение и по-рядко убийство.

Другата голяма група симптоми характерни за шизофрения са негативните симптоми. Ако при позитивните симптоми у пациента се появява нещо, което до този момент го е нямало, при негативните симптоми, той губи качества, модели на поведение, интереси и т.н., които до този момент е имал. Например – изолира се, спира да общува, става безволев, емоциите се изглаждат, липсва реактивност – да се зарадва, да се натъжи, да се разсмее или разплаче, когато има повод. Шизофренно болните могат да се смеят или да плачат, но това често е без видима причина. Емоциите не са съответен отговор на конкретната ситуация. Негативните симптоми са тези, които пречат на пациентите да си намерят работа, да създадат пълноценни социални контакти, да се грижат за себе си. Това са симптомите, които инвалидизират пациента.

Докато за позитивните симптоми има лекарства, за негативните все още липсва доказано ефективно лечение. Разбирате, че истинската тежест на шизофрения са негативните симптоми. Много важно е негативните симптоми да се отдиференцират от симптомите на депресивния синдром. Докато за депресия има лекарства, за негативни симптоми няма. Много е важно да се определи точно състоянието на пациента.  Това може и трябва да се направи единствено от лекар психиатър.

Описаните симптоми сами по себе си не означават шизофрения. Съществуват и други симптоми, характерни за това страдание, на които няма да се спирам, за да не предам прекалено научен вид на статията, което не е целта ми. За да поставим диагнозата шизофрения, трябва състоянието на пациента да отговаря на съответните критерии за тази диагноза в международните класификация на болестите 10 ревизия, която към момента е официалния класификатор за Европа. При съмнение – винаги се консултирайте със специалист психиатър, в никакъв случай не се доверявайте на други специалисти – например невролози. Така както ако имате епилепсия, инсулт, мигрена и т.н. не трябва да се доверявате на друг специалист освен невролог.