Всяко дете  може да бъде за известен период от живота си тревожно, хиперактивно, аутистично или агресивно. За да решим, че има нужда от специфично лечение то трябва да покрие критериите за някоя от съответните диагнози в действащата международната класификация на болестите 10 та ревизия. В медицината има едно много важно правило – лекува се болестта, а не симптома. Разграничаването на нормата от болестта в случая може да се направи единствено от психиатър, а най-добре от детски психиатър.  Той освен това се съобразява с мнението на детски психолог и логопед, ще използва също информацията от родители, учители. В детската психиатрия поставянето на диагноза е мултидисциплинарна (изисква преглед от детски психиатър, психолог, логопед, както и информация от няколко източника). Качественият преглед при детски психиатър, различава диагнозата поставена от някой случаен психолог, невролог  учител, съсед и т.н. които се опитва да ви обеди, че детето ви е хиперактивно, аутистично, агресивно или обратно, че няма психично заболяване, без да са напълно на ясно какво е аутизъм, хиперактивност, агресия. За съжаление в моята практика съм бил свидетел как хора без нужната квалификация поставят диагнози или отхвърлят такива.  При това дори специалист по детска психиатрия без да използва всички източници не може да постави правилна диагноза.