В статията „Каква е разликата между паника – тревожност – депресия^” представих симптомите които различават тези три състояния. Какво обаче се случва в мозъка при депресия-паника или тревожност и защо е толкова важно да се различават тези състояния ?

Един от основните невротрансмитери отговорен за емоциите е серотонина. Когато нивото на серотонин се повишава се чувстваме тревожни, обратно когато нивото се понижава се чувстваме по-спокойни, подтиснати. Има няколко типа серотонинови рецептори, чрез които действа серотонина в мозъка. Когато се стимулират 2 и 3 тип рецептори (5HT₂; 5HT₃), например, чрез повишаване на серотонина, от някой антидепресанти, това повишава тревожността.  Обратно – когато същите рецептори са подтиснати, например чрез по-ниски нива на серотонина или от блокирането на рецепторите с някой антидепресанти, тогава сме по-спокойни. Друг вид серотонинови рецептори – тип 1 (5HT₁), когато са подтиснати това води до безпомощност и депресия, както и повишава риска от поява на панически пристъп.  Обратно – стимулирането на този вид серотонинови рецептори има антидепресивен ефект и понижава риска от панически пристъпи. 

Друг вид невротрансмитер, който има отношение към емоциите е норадреналина. Последния има по-голямо значение към депресивните симптоми отколкото серотонина. Най-общо повишаването на норадреналина във физиологични граници има стимулиращ ефект, повишава действената активност, докато понижаването води до депресия. Освен това рязкото повишаване на норадреналина във някой структури на мозъка е причината за паническия пристъп. Норадренергичната медияция в тези структури се подтиска от серотонинови рецептори – тип 1 (5HT₁) и затова когато последните са с понижена активност, например от ниски нива на серотонин, това води до повишаване на норадреналина и поява на панически пристъп. 

И един хормон, който искам да спомена – това са стероидните хормони. Последните се отделят от кората на надбъбречната жлеза, като нивото им се повишава значително при стрес. Те повишават напрежението, имат значение за справяне в извънредни ситуации. Тези хормони освен това потискат тип 1 серотониновите рецептори (5HT₁),  което със времето може до причини депресия. С други думи ако дълго време имаме по високи нива на стероидните хормони, например сме изложени на ежедневен стрес или приемаме стероидни хормони инжекционно (например с цел бързо натрупване на мускулна маса), това за момента ще ни направи по напрегнати, като с времето ще доведе до депресия.

В действителност биохимичните механизми в мозъка са много по-сложни от описаните, но ако се спра подробно ще стане прекалено научна статия, което не ми е цел.

Както виждате биохимичните механизми при депресия, генерализирана тревожност и паническо р-во са различни.

Ако много добре познаваме антидепресантите, с тяхна помощ можем да потиснем едни рецептори и да стимулираме други и по този начин да подобрим състоянието на нашите пациенти. За да направим това трябва много добре да се ориентираме в състоянието на пациентите. Биохимичните нарушения в мозъка при паническо р-во, депресия и генерализирана тревожност са различни, което означава, че и подходите при лечението на тези състояния ще са различни. Ако например, пациент с паническо р-во го лекуваме както се лекува  генерализирана тревожност, това може да увеличи честотата на паническите пристъпи. Ето защо точната диагноза е изключително важна. Освен това е важно да се познават много добре различните групи антидепресанти, защото не всички са подходящи за паническо р-во, депресия или генерализирана тревожност.